Моите текстове

Помниш ли ме? О, аз вече съм те забравил. Но..понякога те сънувам. Така ли? И какво сънуваш? Старата ни къща. И какво за нея? Ти винаги лежиш в леглото на мама и тате. И? Не мърдаш. Просто седиш и слушаш. Слушам? Тишината. Струва ми се. Странно е да слушаш тишината. Не.  Тишината може да трупа в себе си време. Какво означава това? Наистина ли не знаеш? Забравил съм – припомни ми. Времето е... Времето е като книга оставена на масата. Може да изглежда тънка, но между страниците и е събран цял свят от хора, усещания, истории и ... погледи. Погледи?  Да, погледи. Не си ли забелязал – понякога не можеш да си спомниш лицата на хората, но помниш погледите. Защото погледите им са фотографии на твоята душа. Човек може да разпознае себе си единствено в нечий чужд поглед. Звучи красиво. От къде знаеш всичко това? В мен има много време. Мислех, че аз съм този с многото време. Не. Ти си пълен с пластове тишина. Защо мислиш така? Защото те сънув...

Петър Страшимиров се ожени на 30 септември 2006 година. Имаше тържество, роднини, приятели, че дори и поп, и там — както му е редът — надиграване с кума с печен петел. Някой дори спомена за грандиозни фойерверки, които всички са гледали от терасата на хотела. Това наистина граничеше с абсурда, но пък беше потвърдено от няколко независими източника. По непотвърдени слухове гостите толкова харесали 25-годишната ракия на тъста, че никой не близнал от марковото уиски — твърдение, което звучеше откровено нелепо. Почти толкова нелепо, колкото и историята, че Петър сам, само със зъби, свалил жартиера на булката и после го размахвал победоносно като боен трофей. Това вече трябваше да е чиста измислица. Само дето имаше снимки, които го доказваха. За съжаление, Петър нямаше никакъв спомен нито за сватбата, нито за което и да било от описаните по-горе събития. На първи октомври Петър се събуди в огромно легло с намачкани чаршафи, без да има никаква представа нито кой е, нито къде се намира...