Жълто – като омраза, като ненавист, като гняв. Като малка смърт във ваза без вода – без бъдеще, без обещания за вярност, без надежда. Бягство без завръщане. В малката стая мебелите са стари и миришат на десетилетия. Миризмата на времето е миризма на прах и плесен. Тук то – времето – е спряло. Преди повече от 24 години – когато тя си тръгна. Изглежда така, сякаш не е взела нищо със себе си – на огледалото все още са гримовете, бижутата и дори парфюмът ѝ. Няма нужда да го отварям – но гардеробът е пълен с дрехите ѝ. Не си е взела нито една от любимите рокли, нито една от любимите блузи. Леглото е оправено – точно така, както го остави. Все едно е бил поредният работен ден и всичко е трябвало да се случи по същия, ежедневен начин. Масата е събрана, а в ъгъла ѝ има няколко цветни списания, разпилени листи, няколко молива и един химикал. Дори на нощната масичка има чаша. В нея е имало вода, но водата се е изпарила отдавна. Има и наполовина празен блистер с някакви таблетки – дори и т...