Кучета лаеха, фойерверки гърмяха, отваряха се хиляди бутилки шампанско, а някъде между всичко това един слаб мъж крачеше забързано в нощта, опитвайки се да не обръща внимание на празничната еуфория около себе си. Накуцваше с левия крак, защото обувките, които беше намерил край кофата преди няколко дни, бяха протъркани на петата, а и малко му стягаха. Но иначе бяха здрави — и това му стигаше. Още по-хубаво беше, че времето не беше особено студено и дори прокъсаното палто, останало като единствен спомен от дядо му, успяваше донякъде да го сгрее. Пръстите му бяха ледени, но засега не се нуждаеше особено от тях. Ръцете му трябваха само от време на време — за да маха на преминаващите таксита с надеждата, че някое ще спре. Преди малко се беше огледал в една витрина — даваше си ясна сметка, че не изглежда платежоспособен. Едва ли някое такси щеше да спре, но това не му пречеше да опита. Край него такситата прелитаха — обикновено пълни с весели, добре облечени хора, и, разбира се, не с...