1. Джейн обичаше да сънува така, както повечето хора обичаха да четат книги. За нея сънищата бяха вселени от емоции и цветове, в които времето се разпадаше на трепети, а миговете се разгръщаха в малки вечности. Там нямаше минало, нито форма, нито име — само крехкото усещане, че за миг е напълно жива. Понякога, в тихите минути на утрото, преди с нежелание да стане от леглото, си мислеше, че реалността е просто междинна гара, място, където човек изчаква следващия влак към себе си. В сравнение със сънищата будният свят ѝ се струваше извън фокус — сив и недовършен, като чернова, която така и не бе намерила време, желание или смелост да се допише. -- Да сънува беше толкова важно за нея, че бе организирала всяка своя вечер около ритуала преди заспиване. Точно в десет си вземаше топъл душ, който завършваше с кратко студено обливане. Подсушаваше се внимателно в пухкавия си светлосин халат, запалваше ароматна свещ и си приготвяше чай от лайка. Изпиваше го бавно, на малки глътки, в ...