Моите текстове

Предишната вечер бях проверил, че пекарната пред хотела отваря в осем, и в осем и пет вече стоях пред витрината ѝ. Купих два топли кроасана, един мъфин с крем от шамфъстък и сандвич с хамон. За себе си взех и кафе. Жена ми не пиеше нищо сутрин. Тя изяде кроасана, опита от мъфина, каза, че е твърде сладък, и излезе, за да не закъснее за служебната си среща. Останах сам в хотелската стая. Изпих кафето си бавно, без да усещам вкуса му. Опитах сандвича, после го завих и го прибрах в раницата за по-късно. Сложих вътре и старото си яке, и бутилка вода — за всеки случай. Изпих си хапчетата. Нямах сили за душ. Облякох протрития панталон, който по погрешка бях взел в бързината, спрях се за миг до вратата, сякаш бях забравил нещо важно, и излязох. Но нямаше какво да забравя. Децата не бяха с нас. Това все още ми се струваше някак нередно. Винаги досега бяхме пътували заедно. И четиримата — където и да ходехме, колкото и трудно и скъпо да беше. Винаги заедно. Но това пътуване беше р...

1. Джейн обичаше да сънува така, както повечето хора обичаха да четат книги. За нея сънищата бяха вселени от емоции и цветове, в които времето се разпадаше на трепети, а миговете се разгръщаха в малки вечности. Там нямаше минало, нито форма, нито име — само крехкото усещане, че за миг е напълно жива. Понякога, в тихите минути на утрото, преди с нежелание да стане от леглото, си мислеше, че реалността е просто междинна гара, място, където човек изчаква следващия влак към себе си. В сравнение със сънищата будният свят ѝ се струваше извън фокус — сив и недовършен, като чернова, която така и не бе намерила време, желание или смелост да се допише. -- Да сънува беше толкова важно за нея, че бе организирала всяка своя вечер около ритуала преди заспиване. Точно в десет си вземаше топъл душ, който завършваше с кратко студено обливане. Подсушаваше се внимателно в пухкавия си светлосин халат, запалваше ароматна свещ и си приготвяше чай от лайка. Изпиваше го бавно, на малки глътки, в ...