Най-страшна е самотата на човека, който цял живот се е отричал от себе си в името на Бога, в мига, в който осъзнае, че е предал единственото божествено, което някога е съществувало — самия себе си. Благой беше на шейсет и осем години и за времето, което беше живял, бе постигнал достатъчно. Морето се блъска в скалите в отчаянието на немия, който иска да крещи, че е влюбен… в тишината. Ръцете ѝ бавно се отпускат в скута. Червената роза се приплъзва между пръстите ѝ и пада , победена от тишината. Образите в паметта избледняват по-бързо от онези , отпечатани върху обикновена фотохартия. Спомените потъват дълбоко, снимките остават на повърхността. Да напише писмо до себе си беше просто забавна идея в края на една пиянска вечер. Но когато го намери след четирийсет и пет години, раменете му внезапно потънаха под тежестта на годините. Децата им бяха пораснали и бяха станали добри хора. Достойни за грижите, които двамата с Вяра бяха положили за тях , и за любовта, с която ги бяха...