Всяко отпиване потискаше сетивните ми рецептори и замъгляваше мислите ми, карайки обстановката и предметите около мен да се променят неузнаваемо като например стените, които в някакъв момент започнаха да пристъпват неумолимо напред - сякаш играехме на някаква убийствена версия на "Капитане, капитане", и всеки миг когато клепачите ми се затваряха - ги усещах да ме притискат все повече и повече, изпълвайки дробовете ми с нагорещената, придобила някаква неестествена плътност и лепкавост тишина, която се вливаше в мен, и ме даваше в своята разслоеност и агресивна дисонантност, докато отровно-жълтеникавата светлина на висящата, като че обесена за тавана, самотна крушка, изпълваше стаята с дебнещи сенки, неумолимо връхлитащи с миметичната красота на нападаща с овладяна, почти филигрирана агресия, дива котка, които все по-смело се протягаха към мен от ъгли, които сякаш пулсираха - неестествени и разкривени ракурси на замъгляващото ми се зрение, докато съзнанието ми се разтваряше в ...