Някой да ме убие… Някой да ме убие… Някой да ме убие… --- Чувствам се толкова тънък, че ако някой ме прегърне, ще направи дупка в мен. И цветовете ми ще изтекат. Ще остана сив , разкъсан и разпилян . Аз съм недовършен щрих в ъгъла на голяма картина . Натюрморт на движение, загубило своя порив. На картината е нарисуван унил пейзаж с унили хора – един дъждовен есенен ден. И един яркочервен чадър. Н о н е - аз не съм човекът с чадъра. Аз съм онзи в ъгъла, застанал пред облепения с обяви стълб. С гръб към вас. Човекът , който сякаш се взира в нещо. Художникът не е счел за важно да привлече вниманието ви към онова, което съзерцавам. Той е знаел, че н икой няма да се приближи до картината толкова , че да разбере към какво съм обърнат . Напълно съзнателно ме е поставил в периферията на фокуса. Там, където отсъствието притежава по-голяма плътност от материята. Оставил ме е сам, с неистовия ми копнеж да узная какво е парчето разкъсан лист пред мен. Само на мен ...