Безвъзвратно

Слънчевите лъчи проникваха през открития панорамен прозорец и го заслепяваха. Тя се размърда сънено в завивките и от устните ѝ се отрони стон. По лицето ѝ се плъзна усмивка. Очите ѝ леко потрепериха и се отвориха — сънени, търсещи и сини като небето в прозореца.

Протегна се и закачливо го перна по носа. Усмивката ѝ засия и изпълни очите му с отблясъци.

После, напълно неочаквано, дръпна чаршафа и се зави през глава. Що за игра беше тази?

— Ела, намери ме — чу той гласа ѝ в главата си.

О, но това беше толкова лесна игра. Той се размърда на мястото си и придърпа чаршафа над главата си.

— Сега те спипах — помисли си той, но осъзна, че тя не беше там. Що за дивотия?

Бързо издърпа нагоре сатенената завивка, но от нея нямаше и следа. Само слънцето светна в очите му и го заслепи.

— Няма ме — чу той отново гласа ѝ в главата си и усети нежните ѝ пръсти по лицето си.

Но как бе успяла да мине зад него? Пръстите ѝ бяха меки и хладни върху изгорелите му от слънцето клепачи. Докосването ѝ бе само миг, но хладината се разля по цялото му лице и го накара да се усмихне несъзнателно.

Усети как цялото му тяло се напрегна и зачака докосването ѝ по гърба си. Но такова не последва.

Той се обърна рязко назад с намерението да я прегърне и придърпа близо до себе си. Почти можеше да усети топлата ѝ кожа върху своята, а вълната от трепетно очакване се разля полудяла по тялото му.

Тя не беше там. Само белите вълни на завивката очертаваха извивките на младото ѝ тяло.  Бялото се разплиска, развълнувано от липсата и.

За миг се обърка — къде се намираше? Какво се случваше? Завъртя се отново в завивките. Топлината, в която беше лежал, остана зад него — празна и чужда.

— Тук съм — засмя се звънкият ѝ глас някъде отдалеч.

Миг по-късно дъхът ѝ докосна ухото му.

— Бу!

Вече напълно объркан и увит в сякаш безкрайния чаршаф, той спря да се върти и усети, че ръцете му са почти напълно обездвижени от усуканите завивки.
Тя стоеше надвесена над него, обкрачила го, и се смееше с най-щедрия си, свободен смях. Но звук не се чуваше, макар смехът ѝ да отекваше в главата му.

Косата ѝ падаше над очите — остра и тежка, в някаква хлапашка къса прическа, която тя ту отмяташе назад с небрежно движение. По лицето ѝ играеха отражения, които не му позволяваха да го види цялото. Успяваше да мерне само накъсани стоп-кадри: устните ѝ, челото ѝ, скулите ѝ, извивката на ухото ѝ, блясъка в зениците ѝ.
Синьо, в което можеш да потъваш, докато не се разтвориш напълно и без остатък.

— Здравей — каза тя, отмятайки завивката и накланяйки глава на една страна. Извивките на знойните ѝ рамене го обгръщаха като небесна дъга. Тя протегна ръка към него и го помилва по лицето.

Ръката ѝ се задържа за по-дълго, сякаш обещаваше. После се отдръпна, сякаш му даваше прошка.

Гласът ѝ — толкова познат и толкова болезнено липсващ — отново проговори в главата му:

— Време е… 

 

Джон се събуди рязко, поемайки си въздух като удавник, изплуващ от невъзможна дълбина.

— Какво… какво — промърмори жена му до него в мрака, после се обърна на другата страна и отново задиша равномерно.

Той остана неподвижен с усуканите около тялото влажни завивки. Усети студена вълна от лед и гняв по цялото си тяло и потрепери неудържимо.

Нощта се протегна безразлична и продължи да се излежава на хълбок в беззвездния мрак.

Джон постоя така, макар да си даваше сметка, че няма да успее да заспи. След двайсетина минути стана внимателно от леглото и отиде в другата стая.

Отпусна се в креслото и се замисли. Опита се да си спомни лицето на жената, която беше сънувал, но вместо това по кожата му остана само копнежът по нейното докосване, бездънните сини очи и щедрият ѝ смях —  свободен и звънтящ от щастие.

Сутринта го намери треперещ на креслото — трескав, скован до болка.

 

Денят продължи безличен — избледняло копие в спирала от отражения. Небето беше оловно, намръщено, и валеше остър леден дъжд. Обувките му съвсем прогизнаха, докато стигне до офиса. Там го посрещнаха обичайните проблеми и намусени физиономии.

Джон отчаяно се опитваше да се откъсне от цялата сивота, която го обграждаше, и да се завърне към съня и непознатата, която го беше посетила.

Сложил слушалките, той оставяше нежните мелодии в плейлиста си да задържат бързо топящото се усещане за блаженство от нощния сън. Уви — не беше достатъчно.

В този момент алгоритъмът, който разбъркваше песните, избра нова, непозната за него мелодия. Тя се разля неудържимо по цялото му тяло — като река от пулсиращи звуци, събуждайки в него загубен спомен от отдавна изтлели дни.

Джон се заслуша в текста и…

И в този миг някакво неосъзнато пристягане в гърдите го накара да вземе телефона и да излезе от кабинета, прекъсвайки разговора с колегата си. Другият го изгледа ядосано, но Джон не даваше и пукната пара за впечатлението, което оставяше с внезапното си излизане.

Намери свободна зала и нахълта вътре, затваряйки вратата зад себе си.

Като насън отвори телефонния указател и започна трескаво да търси познатото име. Беше ли възможно...

Не беше се обаждал от… не помнеше от колко много години.

Когато сигналът за свободно прозвуча, усети болезнен трепет в сърцето си — дали не беше закъснял...

На второто иззвъняване тя отговори.

— Здравей, Джон. Отдавна не сме се чували.

Гласът ѝ беше толкова познат и толкова близък, въпреки десетилетията тишина, която ги разделяше.

— Мери… здравей — успя само да каже той, а гърлото му сякаш се затвори, за да пропусне вълната от думи, които напираха да излязат от душата му.

— Как си, Джони? Толкова време мина.

— Аз… съжалявам… добре съм… струва ми се… женен… две деца… знаеш — нормалните неща…

Колко много, колко излишни, ненужни, протъркани думи. Думи, които заглушаваха крясъка, който изпълваше дробовете му, задушаваше мислите му и караше стаята да се върти пред очите му.

— Радвам се за теб, мили Джони. Ти винаги си заслужавал да си щастлив. — гласът ѝ звучеше странно уморен.

— Мери… а ти? Как си? Аз… — преглътна с усилие — ...те сънувах нощес…

— И аз те сънувам... Джони. Докторите влизат в стаята. Тръгвам към операционната. Време е…

Връзката прекъсна. Сигналът за свободна линия потъна в него, избухна и изпълни цялата вселена.