Писмо до моето 52-годишно "Аз"

Хей!

Да, знам, че мразим думата „Здравей“! В нея има твърде много оптимизъм. Нали така? На кого, по дяволите, му е притрябвал оптимизъм!? На мен не ми е останал никакъв, пък камо ли на тебе.

Като се опитам да екстраполирам досегашния ни живот пет години в бъдещето … си мисля, че най-вероятно ме мразиш. Защото аз съм причината да си това което си в момента. А вроденият ни песимизъм ми подсказва, че вероятно не си по-щастлив отколкото съм аз сега. Само да можех да се върна и да наритам задника на нашето 42 годишно аз. Сигурен съм че и ти изпитваш много сходни емоции към мен, нали. Колко  ли грешки направих, а? Колко пропуски допуснах? Колко ли възможности пропилях?

Лесно ти е на теб – гледаш назад и съдиш. А аз съм този, който е сляп за бъдещето, и който трябва да взема решенията на момента. Да чувства в момента, да си задава въпроси в момента, да се колебае в момента – без да има и най-малка представа какво всъщност ще се случи.

Също като онази заблудена 42-годишна наша версия, която взе решенията, които взе.

Какво бих го посъветвал ли?

·         Давай го по-леко.

·         Не се тревожи толкова.

·         Радвай се на това, което имаш защото времето отнема всичко на всички.

·         Говори си повече с хората, които са ти близки. Не знаеш за колко време ще ги имаш още в живота си.

·         Не отлагай. Можеше толкова много неща да постигнеш за това време!

·         Да не се ядосва за малките неща – всъщност нищо няма чак толкова голямо значение. Но пък колко много вреди ще ти причинят тези нерви. Не вярваш ли – хапчетата, които пия днес са поне два пъти от тези, които пиеш ти. А нищо от нещата, за които се ядосваше всъщност нямаха сериозни последствия.

·         Искай повече ОТ себе. Можеш много по-адекватно да подредиш времето и приоритетите си. Спри да гледаш сериали!

·         Искай и повече ЗА себе си. Със сигурност заслужаваш повече. Губиш твърде много възможности, като се примиряваш поради причини, които отдавна нямат значение, а може би и никога не са имали.

·         Отделяй повече време на децата си. Преди пет години изглеждаше нереално, но децата растат, превръщат се в зрели хора. Да, остават си твои деца, но се променят. Не казвам, че това е лошо, но все пак е промяна и то невъзвратима.

·         Тренирай и се движи, по дяволите!  Спри да се тъпчеш с глупости. Не, не е вярно, че храната е едно от малкото ти удоволствия – храната е гориво – открий нещо друго, което да ти носи удоволствие. Ходи на фитнес и не се отказвай! Независимо от всичко, което ти се случва!!!

·         Спестявай и инвестирай! В дългосрочен план това ще ни направи богати. Знам, че опита и се отказа. Ако не беше – сега можеше да имаме вила някъде в близките покрайнини. Да, наистина!

·         Спи поне по 7 часа на нощ.

Да, да, разбрах. Да прочета каквото съм написал. След пет години съветите, които би ми дал ще са същите, нали така?

Надявам се, че поне не съм се отказал от здравето си, както онзи 42 годишен идиот. Ако съм – моите най искрени извинения. Нямам оправдание.

Напиши ми и  ти писмо. Може пък и на теб да ти помогне.

Целуни децата от мен!

А аз ще прегърна мама от теб…