Нашествие

 Нощес сънувах ... научно-фантастично с елементи на ужаси. Извънземно нашествие завладяваше земята, а действието се развиваше в три части, но ще споделя само финала.

Нощ е. Ние, след дълги гонения и перипетии се крием с децата в затъмнения апартамент (в Търново), а целия квартал е потънал в мрак - като във военните филми по време на въздушно нападение. Наоколо - неизвестност и страх. Аз съм супер притеснен защото няма информация какво се случва и много ме е страх някой от съседите да не светне в апартамента си и така да ни превърне в удобна мишена за нашествениците. Децата спят. По едно време един от извънземните кораби се спуска над блока, но не стреля - явно е улучен от земната артилерия и пада. За миг виждам нажежените до бяло дюзи на двигателите и след секунда корабът вече е изчезнал зад блоковете, оставяйки след себе си жълтеникаво зарево, на фона на което очертанията на блока са като разкривена черна електрокардиограма на туптящото ми в ужас сърце. Извънземните се забиват някъде в съседните квартали. (В съня си се чудя дали корабът е успял да прелети над Недкови или и техният блок е пострадал).

Аз все по-натрапчиво си давам сметка, че не сме на сигурно място в апартамента с децата и е крайно време да ги взема и да се скрием в мазите или в бомбоубежището. Другото, което ми става безпределно ясно е, че човечеството (в това число аз и децата) няма никакъв шанс и е обречено....

Започвам да тършувам наоколо в тъмното в невротично търсене на дрехи, одеала и обувки и си мисля какво трябва да взема и се притеснявам да не забравя нещо важно. Едновременно с това се ядосвам, че не съм се сетил да обуя на децата чорапите (че дори и обувките) още преди да си легнат, за да не губя ценно време да ги обличам в тъмното... И тъкмо чувам следващия приближаващ се извънземен кораб и грабвам спящите деца, а в главата ми хиляди тонове бетон и стомана се усукват и скрибуцат като огромна бездушна вълна, която се надвесила над мен и всеки момент ще ме погълне, затрупа и превърне в избледняващ спомен, а аз няма да успея да спася децата и.... рязко се събудих в тъмната спалня от звука на прелитащия над блока самолет!....

Най-адреналиновите 5 секунди в живота ми, докато осъзная къде съм и какво ми се случва (!!!) .....